Преди да отговорим на този въпрос, трябва да дадем определение на

Преди да отговорим на този въпрос, би трябвало да дадем определение на „ екстремизъм “. Някои настояват, че екстремистите са просто хора, чиито убеждения далеч надхвърлят масовите в обществото. Въпреки че тази формулировка подсигурява, че екстремисти могат да бъдат открити през цялата история на света, тя не е изчерпателна, тъй като главните вярвания се трансформират извънредно доста през вековете.

Лесен и ненапълно спорен образец е практиката на расовото иго в Америка. Някои учени настояват, че то не е сравнимо със актуалния бял породист екстремизъм, защото бялото робство е признато за обикновено в американското общество в продължение на доста години. И въпреки всичко думата „ екстремист “ е разпространявана за първи път по време на дебата за робството, когато Даниел Уебстър я употребява във връзка с най-пламенните бранители и противници на робството. По-важното е, че робството е целесъобразно посредством идеологическа религия в превъзходството на белите, в това число както с религиозни, по този начин и с „ научни “ обосновки за расизма, някои от които към момента имат последователи измежду днешните доста съвременни бели националисти.

Ако идеологията, която оправдава робството, е обвързвана със актуалната концепция за предимство на белия човек, за които множеството хора са съгласни, че са екстремистки, то не е ли и иго форма на екстремизъм? Не би трябвало ли да преподаваме и учим и двете като част от една категория?

Безусловната съпротива е основна за това определение; множеството естествени спорове (дори насилствени) могат да бъдат позволени по някакъв метод, който побира и двете страни – като борба, която приключва с здрависване, или война, която приключва с кротичък контракт. За разлика от тях, екстремистите считат, че „ другият “ постоянно би трябвало да се унищожи, защото неговата присъща природа и битие са неподходящи за триумфа на личната група на екстремистите. За тях не може да има завършек на опозицията, който не включва унищожаването на другата група по начин, който екстремистите управляват. Съгласно тази формулировка, в случай че екстремисткото придвижване изостави уговорката си за враждебни дейности против своя „ зложелател “, то престава да бъде екстремистко (макар че към момента може да бъде вредоносно).

Използвайки тази рамка, образци за екстремистко държание могат да бъдат открити съвсем толкоз обратно във времето, колкото са нашите писмени исторически сведения. Един от най-ранните и известни образци идва от античен Рим. От 264 година прочие н. е. в продължение на над един век Рим взе участие в поредност от войни със прилежащ Картаген. В края на този интервал Рим най-сетне добива преимуществото.

Но някои имат вяра, че успеха не е задоволителна, потвърждавайки, че докато Картаген съществува, самото му битие е оскърбително за римската еднаквост. Римският сенатор Катон Старши е един от тях. За него се твърди, че приключва всяка своя тирада – без значение от тематиката – с думите „ Картаген би трябвало да бъде погубен “. Този израз днес знаем като латинската фраза „ Carthago delenda est “. Гледната точка на Катон взима превес и Рим изравнява Картаген със земята през 146 година прочие н. е. след продължителна блокада, убивайки към 150 000 поданици и продавайки оживелите в иго, в това, което ученият от Йейл Бен Кирнан назовава „ първият геноцид “.

И други скоро ще хванат по този екстремистки път. Един от най-скандалните образци в античния свят е еврейска група, известна като Сикарии, която гневно се опълчва на римското господство и убива свои събратя евреи, които те виждат като римски сътрудници. Смята се, че те самите се самоубиват при блокада в планинския редут Масада през 73 година сл. н. е.

През 657 година новата вяра на исляма претърпява първото си експлоадиране на екстремизъм, когато фракция, известна като хариджитите, стават известни със своите ревностни вярвания и брутално насилие към мюсюлманите, за които считат, че са се отклонили от същинския път.

Християнството също не е ваксинирано против сходна динамика – от време на време стартира кръстоносни походи и инквизиции, с цел да изкорени принудително сектантите и неверниците. Един от тях, Албигойският кръстоносен поход от 13 век, унищожава девиантна християнска фракция във Франция, известна като катарите. Легендата (вероятно апокрифна) твърди, че командирът на римокатолическите сили произнася латинска фраза, която през днешния ден се помни, ненапълно изменена в превод, като „ Убийте ги всички и дано Бог ги подреди “. Независимо дали думите му са тези или не, клането на Безие през 1209 година убива 20 000 катара, а до края на кръстоносния поход цялата фракция е изклана.

Екстремизмът идва в новия свят с испанските завоеватели, които колонизират Америка, започвайки през 16 век. Докато някои испанци показват смут от поробването и унищожаването на коренното население на Америка, тогавашните интелектуалци измислят расови и идеологически причини, с цел да оправдаят и даже да насърчат тези ужаси. Според тях естественото предимство на испанците прави напълно разумно поробването на локалните поданици на континента, „ у които надали ще намерите някакви следи от човещина “. Тези оправдания са разбрани от мислителите от 19 век като звено от веригата, довела до американското приемане на расово иго – една от най-грубите и срамни екстремистки практики в историята, на която стават жертва милиони хора от африкански генезис в продължение на стотици години.

В края на 19 век и през 20, стартират да се появяват по-познати, модерни образци за радикализация, с възхода на Ку Клукс Клан (KKK) в Юга и неговото възкресение под нова форма през 10-те и 20-те години. Групата продължава да съществува и през днешния ден, въпреки и да е единствено сянка на предходната си мощ: към 3000 последователи през 2016 година спрямо към 4 милиона през 1925 година

В резултат на това при започване на 20 век се появяват и нови и по-опасни форми на антисемитски екстремизъм. Въпреки че антисемитизмът има дълга история, той доближи геноцидни върхове в нацистка Германия – друго придвижване, което преглеждаме като екстремистко, макар че за известно време то се радва на неестествено необятна известност сред германското общество. По време на властта си нацистите убиват 6 милиона евреи и милиони други, в това число хора с увреждания, LGBTQ хора и руски, сръбски, ромски и полски цивилни. Въпреки че нацистите са победени, тяхното завещание живее и през днешния ден под формата на (поне) десетки неонацистки групи по целия свят.

80-те години на предишния век пораждат актуалния джихадистки екстремизъм: мобилно, международно придвижване, ръководено най-много от Ал Кайда, което сложи въпроса за насилствения екстремизъм като международен приоритет през 2001 година на 11 септември. Този въпрос е подчертан още повече с възхода на Ислямска държава след 2010 година. Днес хиляди джихадистки екстремисти вземат участие в разнообразни насилствени действия по целия свят, от тероризъм до протести.

Същият интервал следи възраждането на белия шовинизъм и концепцията за господство на белите в Съединените щати и Европа, доста от които се концентрират върху мюсюлманите като техен основен зложелател, акцентирайки развращенията на джихадизма като част от оправданието за омразата си. Но освен белите екстремисти са ориентирани към мюсюлманите. В Мианмар нова порода будистки екстремисти се стреми да унищожи мюсюлманските общности рохинджа. В Китай етническите уйгури, които практикуват исляма, биват затваряни и „ превъзпитавани “ в концентрационни лагери – факт, който прекомерно рядко се появява в полемиките за екстремизъм.